В ранните християнски писания хипостазата се използва за обозначаване на "същество" или "съществена реалност" и не винаги се отличава в смисъл от оусия ("същност" или "вещество"). Тя е била използвана по този начин от Татян и Ориген, а също така и в анатемите, прикрепени към Никейското вероизповедание от 325 г. [Триединство][Никейско вероизповедание] |