Произходът на албанците от известно време е въпрос на спор между историците. Малко се знае за древния балкански народ и те се смесваха един с друг в контактните зони на Трако-Илир и Дако-Тракия още в древността. Албанците за първи път се появяват в историческия архив във византийските източници от ХІІ век. В този момент те вече са били напълно християнизирани. Много малко доказателства за предхристиянска албанска култура оцеляват, макар че албанската митология и фолклор са от палео-балкански произход и почти всички от тях са езически, в частност гръцкото влияние. Албанският език формира отделен клон на индоевропейски език, заверен за първи път през 15-ти век, и се смята, че е еволюирал от един от древноевропейските палео-балкански езици. Съвременните историци заключават, че както и другите балкански народи, албанците не са потомци на едно древно население; освен връзката с праисторическото балканско население, като например илирийците, даките или траките, има допълнителна смес от славянски, гръцки, влашки, романо-италиански, келтски и германски елементи. Изследванията в генетичната антропология показват, че албанците споделят подобен произход с много други европейци и особено с други народи на Балканите. Албанците също са едно от популациите на Европа, които имат най-често срещаните предци в собствената си етническа група, въпреки че споделят предшественици с други етнически групи. [Класификация на траките][Албанска митология][гръцка митология][Индоевропейски езици] |