Пакистан
Пакистан Рейнджърс Пакистанската армия Разузнаване между отделните услуги
Индия
Индийската армия Сила за гранична сигурност Централен резерв на полицията Проучване и анализ на крилото
Всички страни Конференция Hurriyat Фронт за освобождение на Джаму Кашмир Харкатал-Джихад ал-Ислами Лашкар-е-Тайба Jaish-е-Мохамед Хизбул Муджахидеен Harkat-ул-Муджахидин Ал-Бадр С подкрепата на: Пакистан
Командири и лидери
Генерал Qamar Javed Bajwa
Рам Нат Ковинд Генерал Бипин Рауат Генерал Пранав Мова Генерал-майор P C Bhardwaj Главен военен маршал Аруп Раха Пранай Сахай
Аманула Хан Хафиз Мохамед Саид Маулана Масуд Азар Сайед Салахуедън Фазлър Ремман Халил Фарук Кашмири Арфийн Бхай (до 1998 г.) Бахт Замеен
Конфликтът в Кашмир е териториален конфликт главно между Индия и Пакистан, който започва веднага след разделянето на Индия през 1947 г. Китай понякога играе второстепенна роля. Индия и Пакистан водят три войни над Кашмир, включително индо-пакистанските войни от 1947 и 1965 г., както и войната в Каргил през 1999 г. Двете страни също са участвали в няколко схватки заради контрола над ледника Siachen. Индия претендира за цялата държава Джаму и Кашмир, а от 2010 г. администрира приблизително 43% от региона. Той контролира Джаму, долината Кашмир, Ладакх и ледника Сячен. Исковете на Индия са оспорени от Пакистан, който администрира приблизително 37% от Джаму и Кашмир, а именно Азад Кашмир и Гилгит-Балтистан. Китай понастоящем управлява квартал Демчок, долината Шаксгам и район Аксай Чин. Изявлението на Китай над тези територии се оспорва от Индия, откакто Китай взе Аксай Чин по време на китайско-индийската война от 1962 г. Сегашният конфликт е в долината Кашмир. Коренът на конфликта между кашмирските въстаници и индийското правителство е свързан с спор за местната автономия и основан на търсенето на самоопределение. Демократичното развитие бе ограничено в Кашмир до края на 70-те години, а през 1988 г. много от демократичните реформи, въведени от индийското правителство, бяха отменени. Ненасилствените канали за изразяване на недоволство след това бяха ограничени и предизвикаха драстично увеличаване на подкрепата за бунтовниците, застъпващи се за насилствено отделяне от Индия. През 1987 г. спорните държавни избори създадоха катализатор за бунтовниците, когато доведоха до някои от членовете на законодателното събрание на държавата, формиращи въоръжени бунтовнически групи. През юли 1988 г. серия от демонстрации, стачки и атаки срещу индийското правителство започнаха Кашмирското въстание. Макар че хиляди хора са починали в резултат на сътресенията в Джаму и Кашмир, конфликтът стана по-малко смъртоносен през последните години. Протестните движения, създадени, за да изкажат споровете и оплакванията на Кашмир с индийското правителство и по-специално с индийските военни, са активни в Джаму и Кашмир от 1989 г. насам. Изборите, проведени през 2008 г., обикновено се считат за честни от Върховния комисар на ООН за бежанците и имат висок избирателната активност въпреки призивите на сепаратистки бойци за бойкот. Изборите доведоха до създаването на про-Индия Джаму и Кашмирската национална конференция, която след това формира правителство в държавата. Според Гласа на Америка много анализатори са тълкували високата избирателна активност на тези избори като знак, че народът на Кашмир е одобрил индийското управление в държавата. Но през 2010 г. размириците избухнаха след предполагаемата фалшива среща на местните младежи със силите за сигурност. Хиляди младежи разпънаха силите за сигурност с камъни, изгориха държавни служби и нападнаха железопътни гари и официални автомобили, като непрекъснато засилиха насилието. Индийското правителство обвини сепаратистите и Лашкар-е-Тайба, пакистанска военна група за подслушване на протестите през 2010 г. Изборите, проведени през 2014 г., показват най-висока избирателна активност в 26-годишната история в Джаму и Кашмир. Анализаторите обаче обясняват, че високата избирателна активност в Кашмир не е одобрение на индийското управление от населението на Кашмир, а повечето хора гласуват за ежедневни проблеми като храна и електричество. Проучване на общественото мнение, проведено от мозъчния тръст "Чатъм хаус", установи, че в долината Кашмир - главно мюсюлманската област в Индийския Кашмир в центъра на бунтовниците - подкрепата за независимост варира между 74% и 95% в различните райони. Подкрепата за оставането с Индия обаче беше изключително висока в преобладаващо индуски Джаму и будистки Ладак. Според учените индийски сили са извършили много нарушения на човешките права и терористични актове срещу цивилното население на Кашмир, включително извънсъдебно убийство, изнасилване, изтезания и принудителни изчезвания. Престъпниците на екстремисти също са се случили, но не са сравними по мащаб с престъпленията на индийските сили. Според Амнести интернешънъл от юни 2015 г. никой от членовете на индийската военна част, разположени в Джаму и Кашмир, не е бил съден за нарушаване на човешките права в граждански съд, въпреки че са проведени военни мачове. Амнести интернешънъл приветства този ход, но предупреди, че справедливостта трябва да се изпълнява последователно, а съдебните служители на силите за сигурност да се провеждат в граждански съдилища. Амнести интернешънъл също обвини индийското правителство, че отказва да преследва извършителите на злоупотреби в региона. Присъединяването на Кашмир към Индия беше условно и условно на плебисцит и затова имаше различен конституционен статут спрямо другите индийски държави. През октомври 2015 г. Върховният съд на Джаму и Кашмир заяви, че член 370 е "постоянен", а Джаму и Кашмир не се сливат с Индия по начина, по който се сливат други княжески държави, но запазват специален статут и ограничен суверенитет според индийската конституция. През 2016 г. (8 юли 2016 г.) размириците избухнаха след убийството на военнослужещите от Хизбул Муджахидеен Бурхан Уани от индийските сили за сигурност. [Индо-пакистанска война от 1947 г.][Индо-пакистанска война от 1965 г.][Бунтове в Джаму и Кашмир][Каргилската война][Индо-пакистански войни и конфликти][Индо-пакистанска война от 1971 г.][Разделение на Индия][Кашмирската долина][Siachen Glacier][Върховен комисар на ООН за бежанците] |