Неоплатонистите не вярваха в независимото съществуване на злото. Те го сравняват с тъмнината, която не съществува само по себе си, а само като липса на светлина. Така и злото е просто липсата на добро. Нещата са добри, доколкото те съществуват; те са зли само доколкото са несъвършени, нямат някакво добро, което трябва да имат.
|