Първата конституция на Мароко бе приета през 1962 г., 6 години след като страната възстанови независимостта си. След този случай кралят Мохамед В работи за създаването на политически и конституционни институции. Първоначално това беше създаването на Националния консултативен съвет и на 15 ноември 1959 г. влизането в сила на текста на Захир, който урежда обществените свободи и свободата на изразяване. След това през 1960 г. Конституционният съвет е създаден и проектът на първата Конституция е предложен на 18 ноември 1962 г. и ратифициран с референдум на 7 декември 1962 г. и обнародван една седмица по-късно на 14 декември. На 1 юли 2011 г. в Мароко се проведе референдум за конституционни реформи. Той бе призован в отговор на протестите, които се състояха по-рано през годината, изискващи демократични реформи. Комисията трябваше да изготви предложения до юни 2011 г. Проектът, публикуван на 17 юни, предвижда следните промени:
изискване на краля да назначи министър-председател от най-голямата партия в Парламента; предаде на премиера редица права от монарха, включително разпускане на парламента; като позволи на парламента да даде амнистия, преди това привилегия на монарха; правейки Бербера официален език наред с арабски