В химията октаедрената молекулярна геометрия описва формата на съединения със шест атоми или групи от атоми или лиганди, разположени симетрично около централен атом, определящ върховете на октаедър. Октаедърът има осем лица, откъдето идва и префиксът окта. Октаехедронът е едно от платоновите твърди частици, въпреки че октаедричните молекули обикновено имат атом в центъра си и няма връзки между лигандните атоми. Един перфектен октаедър принадлежи към точковата група О. Примери за октааедридни съединения са серен хексафлуорид SF6 и молибден хексакарбонил Mo (СО) 6. Терминът "октаедър" се използва малко слабо от химиците, като се съсредоточава върху геометрията на връзките към централния атом и не отчита разликите между самите лиганди. Например, [Co (NH3) 6] 3, който не е октаедерен в математически смисъл поради ориентацията на N-H връзките, се нарича октаедерал. Концепцията за octahedral координатна геометрия е разработена от Алфред Вернер, за да обясни стехиометрията и изомеризма в координационните съединения. Неговото разбиране позволява на химиците да рационализират броя на изомерите на координационните съединения. Комплексите от октаедерен преходен метал, съдържащи амини и прости аниони, често се отнасят до комплекси от тип Werner.
|