Geto-Dacians обитаваха двете страни на река Tisa преди появата на келтската Boii и отново след като последните бяха победени от даките под цар Burebista. През втората половина на IV век пр.н.е., културното влияние на Селтик се проявява в археологическите записи на средния Дунав, Алпийския регион и Северозападен Балкан, където е част от материалната култура на Средния ла-тене. Този материал се появява в северозападна и централна Дакия и се отразява особено в погребенията. Даците поглъщат келтското влияние от северозапад в началото на III век пр. Хр. Археологическото проучване на този период подчерта няколко келтски военни гробове с военно оборудване. Това предполага насилственото проникване на военен келтски елит в района на Дакия, вече известен като Трансилвания, който е ограничен на изток от Карпатската граница. Археологическите обекти от третия и втория век пр.н.е. в Трансилвания разкриват модел на съвместно съществуване и сливане между носителите на културата La Tène и местните даци. Това са домашни жилища със смесица от келтско-дакийска керамика и няколко гроба в келтски стил, съдържащи съдове от дакийски тип. Има няколко седемдесет келтски места в Трансилвания, най-вече гробища, но повечето, ако не всички, показват, че местната популация имитира келтски форми на изкуство, които се възползваха от тях, но останаха упорити и основно дакийски в своята култура. Келтската прилепка от Сату Маре, Румъния (северна Дакия), каубойска шлем с гарнитурен тотем, датира от 4 в. Пр. Хр. Подобен шлем е изобразен на котлета "Трако-келтски Гундстопруп", носена от един от монтираните воини (подробно означен тук). Вижте и илюстрация на Бреннос, носещ подобна шлема. Около 150 г. пр.н.е. материалът на La Tène изчезва от района. Това съвпада с древните писания, които споменават възхода на даковата власт. Той завърши келтското господство и е възможно келтите да бъдат изгонени от Дакия. Алтернативно, някои учени са предложили, че келтите от Трансилвания са останали, но са се слели в местната култура и по този начин са престанали да бъдат отличителни. Археологическите открития в селищата и укрепленията на даките в периода на техните царства (1 в. Пр.н.е. и 1 век от н.е.) включват внесени келтски плавателни съдове, а други дакийски грънчари, имитиращи келтски прототипи, показващи, че отношенията между даките и келтите от районите на север и запад от Дакия продължават. В днешна Словакия археологията разкри доказателства за смесено келтско-даково население в басейните на реките Нитра и Хрон. След като даките покориха келтските племена, останалите Котини останаха в планините на Централна Словакия, където започнаха добива и металообработването. Заедно с оригиналното местно население те създават културата на Пучов, която се разпространява в централна и северна Словакия, включително в Спис, и прониквала в Североизточна Моравия и Южна Полша. По поречието на р. Бодрум в Земпней създават келтско-дакински селища, известни за производството на боядисана керамика. [Халстат култура] |